Стихът (неидентифициран в изтора) се бори с универсалното човешко съпротивление со смъртта. Говорият преминава през:
Евокативните образи (не споменати в източника) вероятно противопоставят распад и постоянство — прах срещу камък, дишане срещу текст. Емоционалният тон се качва между страх (бездната) и надежда (ехото), отказвайки се от лесно разрешение. Силата на стиха лежи точно в това спиране.