Строфа 1
В първата строфа поетът представя идеята за това, че Бог създава човека. Използването на фразата „ти направи човек“ предполага, че говорещият се обръща към божествено същество, вероятно Бог или по-висша сила, отговорна за създаването на човечеството.
Строфа 2
Втората строфа въвежда концепцията за Адам, библейската фигура, често разглеждана като първият човек, създаден от Бог. Поетът се съмнява дали този „Адам“ наистина е първият човек или е имало други преди него. Това повдига идеята за множество творения или алтернативни версии на човечеството, предизвиквайки традиционния разказ за човешкия произход.
Строфа 3
В тази строфа говорещият се обръща директно към божественото същество, питайки колко време е отнело създаването на този човек. Редът "опитахте ли и опитате и опитате отново?" предполага, че процесът на създаване не е бил лесен и може да е включвал множество опити или ревизии. Това повишава възможността за експериментиране или несъвършенство в процеса на човешкото създаване.
Строфа 4
Четвъртата строфа продължава темата за поставянето под въпрос на естеството на човешкото творение. Говорителят пита за използваните материали и дали Бог е имал предвид план или цел, когато е създавал хората. Използването на израза „какви бяха вашите надежди, вашите планове, вашите мечти“ подсказва, че поетът изследва идеята за човешкия потенциал и намеренията зад тяхното създаване.
Строфа 5
Петата строфа въвежда концепцията за свободна воля и човешка свобода на избор. Говорителят пита дали Бог е дал на хората способността да избират собствените си пътища или те са били предопределени. Редът "направих ли грешки или бяха твои?" повдига въпроса за отговорността за човешките действия, размивайки границите между божествен контрол и човешка автономия.
Строфа 6
В последната строфа говорещият разсъждава върху природата на човешкото съществуване и целта на творението. Редовете "какво е човек? какъв може да бъде човек? какъв мога да бъда аз?" предават усещане за екзистенциално съзерцание и саморазпитване. Стихотворението завършва с говорещия, търсещ разбиране и просветление, обръщайки се към божественото същество за отговори.
Като цяло стихотворението "Бог каза, че си създал човек?" изследва темите за човешкото сътворение, концепцията за свободната воля и поставянето под въпрос на традиционните разкази. Той предизвиква конвенционалните представи за човешкия произход и подчертава сложността и мистерията около нашето съществуване.