В „Среднорочен прекъс“ на Шеймъс Хийни тялото на починалия брат е описано като „труп“ и „труп, млад и красив“. Този клиничен език създава емоционална дистанция – гледане на тялото като обект, а не като личност. Прилагателните „млад и красив“ усилват трагедията, като подчертават живот, пресечен преди пълно преживяване. Отчужденият терминология подчертава шока на разказвача и внезапността на загубата.