Какъв е тонът на стихотворението на Уилям Карлос „Мирис“?

В стихотворението „Миризм“ на Уилям Карлос Уилямс преобладаващият тон е на спокойно наблюдение и проста оценка на сетивното преживяване. Стихотворението се върти около сетивното впечатление на „черно сладко животно“, което излъчва специфична миризма. Тонът е описателен и предава усещане за нежна интимност и непосредственост.

- Стихотворението започва с реда "Мирисът на това - на зюмбюли", установявайки пряка и неукрасена връзка между миризмата на животното и аромата на зюмбюли. Това сравнение не е сложно или силно метафорично; просто предполага прилика между двата аромата.

- Стихотворението напредва със специфични подробности за козината на животното и неговите движения. Уилямс избира ясен език, за да опише „мократа козина“ на животното и действията му на „търкане на лицето“ и „тичане през поляната“.

- Говорещият поддържа чувство на отчужденост, но също и фино чувство на удивление от присъствието на животното. Тонът остава последователен, фокусиран върху сетивното преживяване и действията на животното, без да навлиза в сложни емоции или дълбоки интерпретации.

- Уилямс завършва стихотворението с простото изявление:"Не мога да кажа откъде идва миризмата." Това допускане на несигурност подсилва основата на стихотворението в наблюдение, а не в интелектуален анализ или емоционална интензивност.

Като цяло „Мирис“ предава тон на безпрепятствено възприемане, непретенциозна наслада от сетивното преживяване и уважение към простите моменти от живота.