Кентербюрийският чан – познат също като Пелеринска бутилка или Пътешествен банков чан – беше малък, заклепан, разширяем чан, използван от средновековни пелерини, пътуващи към Кентербюрийската катедрала, гробницата на Тома Бекет. Проектен за превоз на документи, пари и мощи, неговият компактен, седалоподобен формуляр го правеше практичен за дълги пътувания пеша или конем.
Тези чанове се появяват през 12-ти и 13-ти век, като пелеринствата към гробницата на Бекет набират сил. Пелерините имаха нужда от сигурен, преносим начин да пазят ценностите и светите си предмети. Затвореният капак на чана, често с ключалка, и способността му да се разширява леко при натоваряване го правят идеален. Плоският му връх позволява да служи и като седалка по време на почивки.
Рицарският орден Хоспиталиери приема подобни чанове за превоз на фондове и мощи по време на Кръстоносните полеми. Към 18-ти век светски пътешественици копират дизайна за общоупотреба, ценейки неговата трайност и удобство.
Останалите примери в музеите разкриват засилване с желязни обručи, кожево облекло и сложни ключалкови механизми. Кентербюрийският чан представлява ранно решение за сигурно, преносимо съхранение – предшественик на съвременния пътувален чан.