1. Повторение: Братуейт използва повторение на думи, фрази и идеи, за да подчертае определени теми и да създаде усещане за ритъм и заклинание в поемата. Например, редът „нищо не е всичко“ се повтаря в цялото стихотворение, подчертавайки идеята за двойствеността и съвместното съществуване на противоположностите.
2. Метафори и символика: Братуейт използва богати метафори и символика, за да предизвика образи и да създаде по-дълбок слой от значение в поемата. Например, той сравнява говорещия с „призрак в машината“ и нарича състоянието на лимбо „утроба от сенки“, внушавайки усещане за капан и несигурност.
3. Алюзии: Братуейт включва алюзии към различни културни, исторически и литературни препратки, включително мита за Орфей и Евридика, африканската диаспора и карибския опит. Тези алюзии добавят дълбочина към поемата и канят читателя да изследва различни слоеве на интерпретация.
4. Фрагменти и несвързан синтаксис: Братуейт използва фрагментирани реплики, резки смени и несвързан синтаксис, за да създаде усещане за прекъсване и дезориентация, отразявайки вътрешния смут на говорещия и хаотичната природа на състоянието на лимбо.
5. Разговорен тон: Стихотворението има разговорен тон, сякаш говорещият се обръща директно към читателя или участва в диалог. Този стил на разговор създава усещане за интимност и непосредственост, въвличайки читателя в опита на говорещия.
6. Множество гласове: Братуейт включва множество гласове и перспективи в поемата, представяйки фрагментираната и многостранна природа на идентичността на говорещия. Тази техника предполага сложно взаимодействие на различни гласове в индивида.
7. Смес от езици и диалекти: Братуейт преплита английски, африкански езици и карибски креолски диалекти в поемата, отразявайки културното разнообразие и езиковото богатство на карибския регион.
Използвайки тези техники, Едуард Камау Братуейт създава сложна и многопластова поема, която изследва теми за идентичност, история и търсене на смисъл сред несигурност.