Лекторът продължава да изследва различни философски концепции, като ролята на индивида в обществото, търсенето на истината и природата на реалността. Той прави това по безгрижен и непочтителен начин, подигравайки се на претенциите на философите и абстрактния характер на техните идеи. Например, той описва философията като "игра на думи" и предполага, че философите просто "си играят с езика".
Стихотворението също така съдържа редица сатирични удари по индийската образователна система, която Езекиел смяташе, че поставя твърде много акцент върху ученето наизуст и недостатъчно върху критичното мислене. Той предполага, че истинската стойност на философията не е в придобиването на знания, а в това да се научиш как да мислиш самостоятелно.
В крайна сметка "Философия" е празник на радостта от мисленето и задаването на въпроси. Езекиел насърчава читателите да прегърнат собствените си вътрешни философи и да изследват големите въпроси на живота, дори ако никога не намерят всички отговори.
Ето по-подробно резюме на стихотворението:
* Говорителят започва, като заявява любовта си към старите си философски книги, въпреки че те си противоречат.
* Той изследва различни философски концепции, като ролята на индивида в обществото, търсенето на истината и природата на реалността.
* Той прави това по безгрижен и непочтителен начин, подигравайки се на претенциите на философите и абстрактния характер на техните идеи.
* Той също така критикува индийската образователна система за това, че поставя твърде много акцент върху ученето наизуст и недостатъчно върху критичното мислене.
* Стихотворението завършва с говорещия, който насърчава читателите да прегърнат собствените си вътрешни философи и да изследват големите въпроси на живота.