Говорителят на стихотворението започва с обръщение към починалото дете, изразявайки чувство на шок и недоверие от смъртта им:„Ти, който трябваше да живееш най-дълго/си отиде толкова скоро.“ Те си припомнят смеха и игрите на детето и радостта, която са носили на околните. Говорителят също така изразява чувство за вина и съжаление, чудейки се дали е имало нещо, което са могли да направят, за да предотвратят смъртта на детето.
Поемата изследва темата за загубата и търсенето на смисъл пред лицето на смъртта. Говорителят разсъждава върху преходния характер на живота и неизбежността на смъртта. Те се питат защо детето е трябвало да умре толкова скоро и изразяват чувство на разочарование и отчаяние.
Последната строфа на стихотворението предлага проблясък на надежда и трансцендентност. Говорителят си представя починалото дете „сред звездите“ и намира утеха в мисълта, че сега са на по-добро място. Стихотворението завършва с чувство на приемане и примирение, тъй като говорещият се сбогува с детето и изразява надежда за повторно събиране в отвъдния живот.
„Оплак за най-малкия приятел“ е силна и вълнуваща елегия, която изследва дълбоката скръб и чувството за загуба, съпътстващо смъртта на едно дете. Поемата отразява крехкостта на живота и неизбежността на смъртта и предлага искрица надежда и трансцендентност пред лицето на трагедията.