В царството на безкрайното синьо,
Където вълните срещат прегръдката на небето,
Съществува симфония на чудото,
Вечна песен на благодатта.
О, морето, с вечното му люлеене,
Нашепвайки тайни, докато помита,
Разбива се в скалистите брегове,
Ритъм, който се запазва завинаги.
В дълбините на лазурните дълбини,
Където мистериите нежно се крият,
Морските същества танцуват и пеят,
В свят, където живеят мечтите.
Чайките плачат в хармония,
Хор, реещ се над главата,
Крилата им рисуват шарки във въздуха,
Спектакъл, който ни оставя във възторг.
О, море, платно от красота,
Нарисувани от златните лъчи на слънцето,
От розовия оттенък на зората до сиянието на здрача,
Спираща дъха гледка, която изумява.
Моряците тръгват на своите храбри мисии,
Воден от звезди, които ярко блестят,
Безграничен хоризонт техен вечен спътник,
Преследвайки мечтите, които вечно блестят.
Морето, пристан за уморените,
Място на утеха и спокойствие,
Намираме покой в нежната му прегръдка,
Убежище от житейските тревоги.
О, море, сила, която смирява,
И все пак подхранва и поддържа прилива на живота,
Напомняйки ни за нашата човешка слабост,
Със смирение, рамо до рамо.
Нека ценим това водно царство,
И пазете красотата му толкова велика,
Защото морето е дар, несметно съкровище,
Симфония, която ще устои завинаги.
Така че нека се вслушаме в сирената му,
И бъди едно с морето,
В мелодията на вълните, прегърни пътуването на живота,
И нека песента му бъде вечна.