Където грациозни брези стоят сред шумолещи перли.
Клоните им стигат високо, като танцьори в небето,
Докато се люлеят и шепнат, завладявайки минувача.
Кората, платно със сребристо-бял оттенък,
Отбелязва присъствието им с деликатен поглед.
Като гравюри на времето, слабите линии се простират дълбоко,
Разкриване на истории за сезоните, които те безопасно пазят.
В прегръдката на есента листа като златен пламък,
Украсете брезите, страстно признание.
Гоблен от топлина, те осветяват сцената,
Разпространява сияйна светлина, жизнена и спокойна.
Но докосването на зимата ги превръща в мечта,
Докато снегът покрива света в мразовития си блясък.
Клоните носят тежест, но гордо се издигат,
Опълчвайки се на студа с грациозна изненада.
В нежното докосване на пролетта нов живот се появява отново,
Докато нежни листа се разгръщат, окъпани в утринна роса.
Брезите се събуждат, изпълнени с младежка жар,
Тяхната жизнена същност, най-доброто завещание на природата.
Нашепвайки тайни на ветровете, които преминават,
Те споделят своята мъдрост с всяко стръкче трева.
О, брези любими, твоето присъствие дълбоко,
Симфония на красотата, където ехото ехти.
В меката прегръдка на лятото, те предлагат почивка,
Убежище на сянка, убежище от здрача.
Листата им трептят и танцуват, сладка симфония,
Създаване на убежище, успокояващо уединение.
През променящите се сезони, те неотклонно стоят,
Вкоренен в устойчивостта, техният дух се разширява.
Свидетелство за сила, те вдъхновяват душата,
Нашепващи приказки за растеж, правещи сърцата цели.
О, брези на благодатта, твоята красота дълбока,
Поетична муза в свещената земя на природата.
В тази ода за теб намирам освобождаването на сърцето си,
Пленен от вашето величие и безкраен мир.