Стихът „Вие се смеехте и се смеехте и се смеехте“ на Габриел Окара е привличащ критика за две повтарящи се слабости, които някои смятат, че подкопават въздействието му:
Тези стилови избори – макар и намерени – рискуват да направят работата да изглежда като продължително обвинение, а не като нюансирано изследване. Критиците предлагат, че стратегична вариация в тона и внимателност при повторението биха могли да задълбочат ангажираността на стиха с неговите теми за културно сблъскване и колониално наследство.