Уилям Шекспир не е писал наративни епични стихотворения. Неговата поетична слава почива предимно на неговите 154 сонета и две големи наративни поеми – Венус и Адонис и Изсилването на Лукреция – които са класифицирани като епилии (кратки наративни поеми) вместо истински епос. Гениалността на Шекспир намира своя пълно изражение в драматурагията, където създава 37 пиеси, съчетаващи поетичен език с театрално повестване.