Една от централните теми в стихотворението е мимолетната природа на детството и борбата да задържим същността му, докато остаряваме. Говорителят на стихотворението, вече възрастен, размишлява върху спомените си от детството с чувство на носталгия и копнеж. Те описват по-младото си аз като „малко същество“, изгубено в свят на чудеса и въображение, но също така уязвимо към суровата реалност на израстването. Стихотворението улавя горчивата сладост на детството, подчертавайки красотата на невинността и свободата, като същевременно признава болката и объркването, които могат да ги съпътстват.
Използването на изображения от Натен е особено поразително в това стихотворение. Той преплита сетивни детайли, като „мириса на напоена с дъжд земя“ и „вкуса на лятната сладост“, за да създаде богато и многопластово изображение на детството. Тези образи служат за предизвикване на усещане за непосредственост и пренасят читателя в спомените на говорещия, позволявайки му да преживее миналото, сякаш то се случва отново в настоящето.
Друга забележителна черта на поемата е изследването на връзката между паметта и идентичността. Говорителят разсъждава върху това как спомените им от детството са оформили човека, в който са се превърнали, и как сегашното им разбиране за себе си е неразривно свързано с миналия им опит. Стихотворението повдига въпроси относно надеждността на паметта и как нашите спомени от миналото могат да бъдат повлияни от нашите настоящи емоции и перспективи.
Стихотворението засяга и темата за изгубената невинност, тъй като говорещият се примирява с факта, че детството им е изчезнало завинаги. Те признават, че светът, който помнят, вече не е същият и че трябва да се справят със сложността на зрелостта с нейните отговорности и предизвикателства. Това усещане за загуба и промяна е осезаемо в цялото стихотворение, добавяйки към неговия трогателен и отразяващ тон.
Като цяло „Детството“ на Маркус Натен е красиво изработена поема, която се впуска в сложността на човешката памет, идентичност и изтичането на времето. Чрез емоционален език и ярки образи Натън кани читателите да размишляват върху собствените си детски преживявания и да преразгледат начините, по които оформят това, което са днес.