Извиненията плетат мрежа, замъглявайки истината и светлината.
Като крадци през нощта, те крадат шанса,
Да се изправиш срещу себе си и да прегърнеш втори поглед.
Те шепнат тихо, с омайваща грация,
На причините, поради които се отклоняваме и не успяваме да се изправим
Нашите собствени недостатъци, недостатъците, които избираме да скрием,
В прегръдката им отговорността е отречена.
Но те са крехки, тези наметала на самоизмама,
Защото истината ще излезе наяве и разплатата е пълна
Лъжите чакат в сенките, които създават,
Разчет, който не можем да изберем да разсеем.