В дълбоки сенки, където думите веднъж полетиха,
Опростите ткят мрежа, скривайки истината и светлината.
Като крадци в нощ, те открадват шанса,
Да се изправиш пред себе си и да хванеш втори поглед.
Те шепотят меко, с замамлив грация,
За причините, поради които заблуждаваме и не се изправяме
Пред собствените си недостатъци, недостатъците, които изберем да скрием,
В техния обгръщане, отговорността е отказана.
Но те са чупливи, тези плащи на самовartea,
Защото истината излиза наяве, и разчетът е пълна
Очаква в сенките, които те създадат,
Разчет, който не можем да изберем да разсейем.