Символика на детството и невинността :Високата трева често символизира невинността, свободата и безгрижните дни на детството. В контекста на стихотворението то представлява желанието на сина да възвърне простотата и чудото на своята младост. Разходката през високата трева заедно предизвиква споделено носталгично преживяване между бащата и сина.
Връзка с природата :Актът на ходене във високата трева е сетивно преживяване, вкоренено в природата. Той подчертава връзката между героите и природния свят. Това споделено потапяне в природата насърчава чувството за единство и близост между бащата и сина.
Контраст с градския живот :Образът на ходене във висока трева контрастира рязко с градската обстановка, която по-късно е описана в поемата. Този контраст акцентира върху темата за бягството от стесняващата сложност на съвременния живот и намирането на утеха в по-простата, по-селска среда от миналото.
Изследване на семейните връзки :Актът на съвместното ходене във високата трева се превръща в метафора за връзката между баща и син, символизираща пътуването им през живота заедно. Това засилва идеята, че връзката им е приятелство и взаимно разбиране.
Евокативен език :Използването на емоционален език от Дъркан, за да опише високата трева, като „зелени морета“ и „зелени вълни“, създава ярко сетивно изживяване за читателите. Това изображение прави образа на бащата и сина, режещи високата трева, особено запомнящ се и въздействащ.
Като цяло образът на бащата и сина, разхождащи се във високата трева, се откроява в стихотворението „Going Home to Mayo Winter 1949“ като основен символ на носталгия, връзка с природата, семейни връзки и споделено пътуване през живота.