Смелостта на Макбет в битка е определяща черта, която оформя възприятието на публиката за него през цялата пьеса. Изначално тя спечелява възхищение: той е описан като безстрашен, aparentно непобедим и инструментален за победа. Тази военна умение улеснява неговия възход, спечелявайки благоприятността на Дънкан и титлата Тейн на Каудор.
Обаче, неговата смелост става морално неясна. Тя е все повече захранвана от безразсъдна амбиция, а не от лоялност. Същата безстрашие, която го направи герой, го кара да извърши регицид и допълнителни зверства. Когато вината и паранойата растат, неговата бойна доблест е осквернена – тя става инструмент на тирания.
Тази сложност извиква смес от възхищение, загриженост и страх. Ние разпознаваме неговата храброст, но се оттегляме от нейното прилагане. Шекспир използва тази дуалност, за да направи Макбет трагична фигура: неговата най-голяма добродетел става возило на неговата унищожение.