Какъв е тонът на стихотворението елегия за гигантски костенурки от Маргарет Атууд?

В „Елегия за гигантски костенурки“ тонът на Маргарет Атууд предизвиква преди всичко трогателна меланхолия. Стихотворението предава всепроникваща мрачност, която отразява темите за преходността, екологичната уязвимост и чувството за колективен траур за изчезнали и застрашени видове. Атууд създава този тон чрез своята обмислена дикция, образи и алюзии към крехкото състояние на природата и неизбежността на загубата. Нейният език излъчва тъга, тъга и дълбоко съжаление за упадъка и потенциалното изчезване на древни създания като гигантски костенурки.