Стихотворението започва с говорещата, която описва себе си като „дете от ъгъла на улицата“, човек, който винаги е в движение и никога не е съвсем у дома. Чувства се така, сякаш не принадлежи никъде и че постоянно е съдена от хората около нея.
Във втората строфа говорещият говори за това как копнее да излети от сегашната си ситуация. Тя иска да избяга на място, където може да бъде свободна и приета. Представя си как се рее в небето, освободена от всички принуди и ограничения, които чувства на земята.
В третата строфа мечтата на говорещия за летене е прекъсната от суровата реалност на нейното положение. Тя е върната на земята от звука на полицейска кола и гледката на група бели мъже. Тя осъзнава, че не може да избяга от расизма и предразсъдъците, с които се сблъсква в ежедневието си.
Стихотворението завършва с говорещия, който изразява решимост да продължи да се бори за нейната свобода и приемане. Тя отказва да позволи на негативните сили в живота й да я съборят. Тя ще продължи да мечтае да лети и никога няма да се откаже от надеждата за по-добро бъдеще.
Стихотворението „Полет на ъгъла на улицата“ е силно и трогателно свидетелство за преживяването да бъдеш хванат между два свята. Това е история за борба и надежда, за смелост и устойчивост. Стихотворението ни напомня, че никога не трябва да се отказваме от мечтите си, дори когато сме изправени пред най-трудните препятствия.