Краен рим възниква, когато последните думи на два или повече стиха от стихотворение споделят един и същ звук — обикновено и гласната, и последващите съгласни звуци (напр. cat/hat, light/night).
Това е най-честата римна схема в английската поезия, създаваща ритъм, структура и музикалност. Дефиницията "повторение на същия гласен звук в краищата на думите" описва асонанс, който е компонент, но не пълната дефиниция на краен рим.