Четиринадесет напрегнати реда, гоблен от рими.
Три строфи красят тази форма в голям дисплей,
Всяко четиристишие плете своята история, във времето възвишена.
С измерен каданс и повтарящ се ритъм,
Ямбичният пентаметър поема в полет.
Мазките на поет, думите толкова богато се срещат,
Да рисуваш емоции в ефирна светлина.
Четиристишията се изграждат, слой след слой,
Разкриване на теми, преплитане на мисловни нишки.
Образите цъфтят, ярки като майския панаир,
Появяват се символи, изпълнени със скрита мъдрост.
И тогава редът, основен рефрен,
Промяна на тона, искра на откровение.
Последният куплет запечатва веригата на сонета,
Кулминационен разцвет, оставящ своя отпечатък.
И така, нека се насладим на изкуството на този сонет,
Нейната хармония, нейната грация, нейната вечна сила.
Защото в тези редове емоциите намират диаграма,
Огледало на милото цвете на човешкото сърце.