Александър използва персонификация, за да даде на снега собствен глас, описвайки го като „меко говорещи звезди“, които „се топят на езика ми“. Езикът е богат на сетивни детайли, улавяйки звука, вкуса и текстурата на снежинките, когато докосват земята. Стихотворението също така предава усещане за мир и спокойствие, тъй като снеговалежът създава ведра и магическа атмосфера.
Основните теми в стихотворението включват оценката за красотата на природата и способността на прости неща като снеговалеж да носят радост и трансформация. Очарованието на оратора към снежинките подчертава идеята за намиране на чудо в ежедневните моменти от живота. "Sky Seasoning" служи като напомняне да забавим, наблюдаваме и оценим красотата на естествения свят около нас.