Ето кратко обяснение на стихотворението:
1. Животът е етап: Стихотворението започва с подготовка на сцената за сравнението. Жак казва:„Целият свят е сцена, а всички мъже и жени просто играчи.“ Тази реплика установява метафората, че животът е театрално представление, в което всеки човек играе роля.
2. Седем етапа на човека: След това Жак продължава да описва седемте етапа от живота на човека, от ранна детска възраст до старост, като ги сравнява с различни действия в пиеса. Тези етапи включват:
* Бебе: Плачеща и безпомощна като новородено бебе.
* Ученик: Отивайки неохотно на училище, носейки чанта и сияещо утринно лице.
* Любовник: Въздишка като в пещ за любимия.
* Войник: Пълен със странни клетви, ревнив към честта, бърз на битки и кавги.
* Справедливост: Достоен и уважаван, със заоблен корем.
* Панталоне: Стар, съсухрен, ревнив и подозрителен, с очила на носа и младежки маркуч, голям разхлабен код.
* Втора детинщина: Връщане към безпомощното състояние на ранна детска възраст, с липса на зъби, зрение и вкус и без всичко.
3. Размисъл върху ролите и изпълненията: Жак разсъждава върху различните роли, които хората играят в живота, от крале до просяци. Той подчертава идеята, че всеки човек има своя собствена роля и трябва да я изпълни добре, за да изпълни голямата схема на играта на живота.
4. Край на играта: Речта завършва със силно осъзнаване. Жак казва:„Последната сцена от всички, която слага край на тази странна богата на събития история, е второ детинство и просто забрава, без зъби, без очи, без вкус, без всичко.“ Тази линия подчертава последния етап от живота, където всички роли и изпълнения приключват, оставяйки след себе си само забрава и загуба на всички способности.
По същество стихотворението „Целият свят е сцена“ предлага философска гледна точка към природата на живота и ролите, които играем в него. Насърчава ни да прегърнем ролите си, да ги изпълним с грация и автентичност и в крайна сметка да приемем неизбежния край на грандиозното театрално представление на живота.