Arts >> Изкуство и развлечения >  >> Книги >> Поезия

Небесни метафори на Ромео: Очите на Джулиета като звезди, Джулиета като слънце

В Действие 2, Кадр 2 (балконската сцена), Ромео разполага кохерентна небесна концепция, която структурира цялата светлина/тьма символика на пиесата:

"Но, тихо! Каква светлина през онзи прозорец чупи?
Това е изтокът, и Джулиета е слънцето.
Изгрей, прекрасно слънце, и убий завидната луна,
Която вече е болна и блед от тъга,
Защото ти, нейната служанка, си много по-красива от нея."

Метафорната система

Небесно тялоПредставляваФункция
СлънцеСама ДжулиетаЖivotодаващ център; измества луната
ЛунаРозалин (бивша любов) / Девственост (Диана)"Завистлива", "болна и блед" — надоместена
ЗвездиОчите на Джулиета"Две от най-красивите звезди на всичко небето"
Денна светлинаИхната любов разкритаТъмниното прикриване vs. денонощината истина

По-късно развитие

Действие 3, Кадр 2: Джулиета го обръща — "Ела, мека нощ... / Дай ми моя Ромео; и, когато умре, / Вземи го и изрежи го на малки звезди, / И той ще направи лицето на небето толкова прекрасно / Че целият свят ще се влюби в нощта."

Небесната образност проследява техния път: Ромео дига Джулиета до космически център; Джулиета по-късно прави Ромео безсмъртен созвездие. Обръщането на светлина/тьма структурира времевата схема на пиесата — любовта цъфти в нощ, умира в ден. Метафората не е декоративна; тя е архитектурна.

Поезия

Related Categories