В стихотворението Годой рисува ярка картина на историята на Никарагуа и борбите, пред които е изправен нейният народ, особено при потиснически режими. Темата за бунта и съпротивата преминава през стиховете, докато хората се надигат, за да предизвикат несправедливостите, които са преживели.
Когато Годой говори за отмъщение, това може да се тълкува като поетичен начин да се изрази желанието за промяна, овластяване и възстановяване на права и достойнство. Не става въпрос за лично отмъщение или възмездие, а по-скоро за колективния глас на един народ, решен да се освободи от своите потисници и да оформи по-добро бъдеще за себе си.