* Оспорване на приетия възглед за вирусите: По онова време се смяташе, че вирусите са твърде малки и прости, за да бъдат кристализирани, процес, който обикновено се свързва с по-големи молекули. Работата на Стенли оспорва това схващане и предполага, че вирусите имат по-сложна структура, отколкото се смяташе преди.
* Предоставяне на доказателства за протеиновата природа на вирусите: Кристализацията на Стенли на TMV му позволява да изолира и изследва компонентите на вируса. Той открива, че вирусът е съставен предимно от протеин, което допринася за разбирането на неговата структура.
* Проправяне на пътя за по-нататъшни изследвания: Способността да се кристализират вируси отвори нови пътища за изследване, позволявайки на учените да изучават тяхната структура, състав и репликация по-подробно.
Докато работата на Стенли първоначално предполагаше, че TMV е чисто протеин, по-късно изследване разкри, че той също съдържа РНК. Въпреки това постижението му в кристализирането на вируса бележи голям пробив във вирусологията, водещ до по-задълбочено разбиране на природата и структурата на тези инфекциозни агенти.