Терминът е използван за първи път от Аристотел в неговата Поетика, където той използва термина във връзка с емоционалното преживяване от гледането на трагедия. Според Аристотел катарзисът е пречистване на негативни емоции, като съжаление и страх, чрез изкуство или други форми на емоционално освобождаване.
В психотерапията катарзисът е техника, която може да се използва, за да помогне на пациентите да получат достъп и да изразят потиснати емоции, като гняв, тъга или мъка. Катарзисът не е самостоятелна терапия, а по-често се използва като част от по-голям терапевтичен процес.