Унгарският биохимик Алберт Сент-Гьörgyи (1893–1986) печели Нобелова награда по физиология или медицина през 1937 г. за две фундаментални открития, преобърнали разбирането ни за клетъчния живот.
Сент-Гьörgyи изолира аскорбинова киселина от надъбречните жлези и, критично, от унгарски чушков лешник – богат, достъпен източник. Той доказва категорично, че този съединение предотвратява скорабуз, революционизирайки науката за хранене и превръщайки таен „анти-скорбутичен фактор“ в дефинирана молекула: Витамин C.
Неговата работа върху мускулния метаболизъм идентифицира фумарова киселина като критичен интермедиат в цитронната киселина цикъл (Цикъл на Кребс). Това картира централния път на клетъчното дишане, обяснявайки как клетките извличат енергия от хранителни вещества.
Сент-Гьörgyи стои като рядък мост между ригозната биохимия, физиология и дълбока хуманска философия.