Вещицата на Артър Милър (1953) е умишлена алегория за маккартизма – антикомунистическото лов на вещици, водено от сенатор Джозеф Маккарти и Комитета за неамерикански дейности (HUAC) в началото на 1950-те.
| Салем, 1692 | Америка, 1950-те |
|---|---|
| Лов на вещици, захранван от страх | Лов на комунисти, захранван от страх |
| Спектрални доказателства (сновидения, видения) | Вина по асоциация, анонимни информатори |
| Насилени признания | Обещания за лоялност, принудително наричане на имена |
| Наричане на имена за да се спасиш | Наричане на имена за да избегнеш черен списък |
Да разкрие как държавно санкциониран паранойя унищожава истина, процесуална справедливост и общност. Пiesaта предупреждава, че каквото и да е общество може да репликира Салем, когато страхът превъзхожда разума и несъгласието е криминализирано.
Милър сам бил повикан пред HUAC през 1956, обвинен в непокорност за отказ да нарича имена. Вещицата беше неговото свидетелство – тогава и сега. Тя остава дефинитивното художествено обвинение за политическо подтискане, замаскирано като морална правда.