Научната революция (16-17 век) премести доказателството от авторитет към емпирични методи:
Систематично записване на природни феномени за идентифициране на модели.
Контролирани тестове, манипулиращи променливи за изолация на причина и следствие.
Обобщаване на закони от конкретни наблюдения (Бейконов метод).
Квантифициране на връзки ( Галилей, Кеплер, Нютон).
Независна репликация за валидиране на резултати.
Списания като Философски транзакции позволяват преглед.
Междисциплинен обмен чрез общества (Кралско общество, Академия на науките).
Тази рамка състави съвременната научна методология.