1. Наблюдение и събиране на данни :Учените започват да правят систематични наблюдения и да събират данни за природните явления. Те записаха щателно констатациите си и потърсиха модели и закономерности в данните.
2. Експериментиране :Експериментите се превърнаха в решаващ инструмент за тестване на хипотези и теории. Учените проектират експерименти, които им позволяват да контролират и манипулират променливите систематично, да изолират факторите и да наблюдават ефектите от промените.
3. Индуктивно разсъждение :Въз основа на своите наблюдения и експериментални резултати учените са използвали индуктивни разсъждения, за да направят изводи и да обобщят природния свят. Те се стремяха да установят причинно-следствени връзки и да формулират общи закони или принципи.
4. Математическо разсъждение :Математиката играе все по-значима роля в научните изследвания. Учените са използвали математически инструменти за анализиране на данни, извличане на връзки между променливи и разработване на количествени модели за описание на природни явления.
5. Повторяемост и проверка :Учените подчертаха важността на повторяемостта и проверката на резултатите. Те насърчиха други учени да повторят техните експерименти и да проучат внимателно своите открития, за да гарантират тяхната валидност и надеждност.
6. Публикуване на резултатите :През тази епоха се появиха научни списания и публикации, които позволяваха на учените да споделят своите открития и да участват в открит диалог и партньорска проверка. Това улесни разпространението на нови знания и насърчи научния дискурс.
7. Сътрудничество и обмен :Учените започнаха да си сътрудничат и да обменят идеи, наблюдения и експериментални резултати с колеги от различни дисциплини. Това насърчи култура на интелектуален обмен и взаимно обучение.
Възприемайки тези методи, учените по време на научната революция установиха строг и систематичен подход към придобиването на знания. Този емпиричен подход постави основите на съвременната наука и преобрази нашето разбиране за естествения свят.