Използването на тези имена произтича от традицията на класическата гръцка и римска литература, където те често се използват в буколическата поезия, като например в произведенията на Теокрит и Вергилий. С течение на времето те стават конвенционални в европейската поетична традиция, особено през Ренесанса и по-късните литературни периоди, когато има възраждане на интереса към класическата гръцка и римска литература.
В пасторалната литература Стрефон често е изобразяван като млад, идеализиран пастир, който е дълбоко влюбен в Селия. Силия, от друга страна, представлява обект на неговите чувства, често представяна като красива и недостижима овчарка. Взаимодействията им обикновено се въртят около теми за любов, копнеж, ухажване и сложността на романтичните връзки.
Тези псевдоними предоставят на поетите начин да изградят измислен пасторален свят, населен от основни герои и познати мотиви. Те позволяват на поетите да изследват универсалните човешки емоции и преживявания, свързани с любовта, желанието и копнежа, като същевременно добавят елемент на условност и артистична дистанция.
Използвайки имената Стрефон и Селия, поетите се докосват до отдавна установена литературна традиция, която резонира сред читателите, запознати с пасторалните обичаи. Те създават рамка, в която могат да изразяват и изследват емоции, преживявания и поетични теми по стилизиран и подчертан начин, предизвиквайки усещане за безвремие и литературни алюзии.