Значението на Стрефон и Силия в пасторалната поезия
Стрефон и Силия са стокови пасторални имена, произхождащи от класическата литература:
- Стрефон: Идеализиран пастир/любовец (от гръцки strephō "да се обърна"). Използван от Теокрит, Виргилий, Спенсър, Поуп.
- Силия: Пастирка/обичана (от латински caelum "небе"). Партньорка на Стрефон.
Функция:
- Създават вечен, измислен аркадиен свят.
- Позволят на поетите да изследват любов, жаждуване, ревност, верност чрез конвенционални персонажи.
- Дават артистично разстояние – универсални емоции чрез стилизирани герои.
- Сигнализират жанровите очаквания на образованите читатели.
Известни появи:
- Виргилий – Еклози
- Спенсър – The Shepheardes Calender
- Поуп – Pastorals
- Хендел – Acis and Galatea (Стрефон е хорова роля)
Те са "Джон и Джен" на пасторалната поезия – архетипи за романтично идеализиране.