Карлайл и Менделсън за лондон от 19-ти век: Индустрия vs. Изкуство
И Томас Карлайл (шотландски историк/философ) и Феликс Менделсън (немски композитор) посещават Лондон изчерпателно. Впечатленията им се различават резко:
Томас Карлайл: Индустриалният тиган
- Индустриална революция: Вздъхновен/ужасен от фабрики, дим, механизация и „паричната връзка“, заместваща човешките връзки.
- Градска бедност: Документира квартали, холера, детски труд в Condition of England Question (1839).
- Класова пропаст: Аристократично блясък vs. пролетарско бедствие; осъжда „Мамонизъм“ (алчност).
- Морален распад: Вижда Лондон като символ на духовен кризис в съвременното общество.
Феликс Менделсън: Културната столица
- Музикален живот: Дирижира Филармоническото дружество (1832–47); премиерира Шотландска симфония, Хебридска увертюра там.
- Художествени кръгове: Смесва се с певици (Малибран, Линд), художници, писатели; обича Националната галерия.
- Британско фолклорно влияние: Вгражда шотландски мелодии (напр. Шотландска симфония, Пещера на Фингал).
- Кралско покровителство: Любим на Králица Виктория и принц Алберт; извършва в Бъкингъмски дворец.
Контраст
Карлайл вижда социална патология; Менделсън открива художествена виталност. заедно те улавят дуалността на викторианския Лондон: двигател на империя и тиган на култура.