Членовете плащали редовни вноски (седмично или месечно) за финансиране на колективни ползи:
Сумите варираха според дружеството, нивото на ползите, възрастта и професията на члена. Тези такси бяха финансовата гръбнаха на работническото преживяване преди държавата за социално застраховане.