Отново съм заседнал в тъмното,
Без изход, без начин за рестартиране.
Още един ден, още една лъжа,
Още един шанс да се сбогуваме.
(Припев)
Не издържам повече,
Готов съм да затворя вратата.
Така че аз се отказвам,
пускам се,
Анулирам бъдещето си,
И прегръщам миналото си.
(Стих 2)
Уморен съм да бъда сам,
Уморих се да се чувствам като камък.
Уморен съм от нараняване и болка,
Омръзна ми да се срамувам.
(Припев)
Не издържам повече,
Готов съм да затворя вратата.
Така че аз се отказвам,
пускам се,
Анулирам бъдещето си,
И прегръщам миналото си.
(Мост)
И бъдещето, което притежава и знае,
Просто ще ми донесе повече дъна,
че не мога да взема,
Всичко, което мога да направя, е да се счупя.
(Припев)
Не издържам повече,
Готов съм да затворя вратата.
Така че аз се отказвам,
пускам се,
Анулирам бъдещето си,
И прегръщам миналото си.
(Outro)
И може би един ден,
ще намеря своя път,
Но дотогава,
Ще остана тук на тъмно.