Има няколко начина, по които авторите могат да използват конфликт без изрично да го разкриват:
1. Скрити мотиви :Героите може да имат неразкрити мотивации или цели, което създава атмосфера на несигурност относно техните намерения и води до непредвидени конфликти или обрати в сюжета.
2. Неразрешени минали :Миналият опит на героите може да съдържа тайни, които оказват значително влияние върху настоящето, като постепенно се разкриват с развитието на историята.
3. Двусмислени заплахи :Надвиснала опасност или заплаха може да бъде намекната, но не напълно описана, оставяйки читателите несигурни относно нейното истинско естество и последствия.
4. Множество гледни точки :Когато историите се разказват от множество гледни точки, на читателите може да се представят противоречиви или непълни гледни точки, създавайки объркване относно истината и засилвайки напрежението.
5. Постепенно откровение :Авторите могат да изберат да разкрият информацията на фрагменти, бавно разкривайки подробностите на конфликта с напредването на историята, вместо да излагат всичко наведнъж.
6. Погрешно насочване :Авторите могат умишлено да подвеждат читателите, като представят привидно незначителни улики или предизвикателства, отклонявайки вниманието от истинския източник на конфликта.
7. Вътрешен конфликт :Вътрешните борби, страхове или съмнения на героите също могат да генерират конфликт, без да са пряко обвързани с външни събития или антагонисти.
Чрез умелото боравене с тези елементи на напрежение, авторите могат да задържат читателите инвестирани в техните истории, нетърпеливо прелиствайки страници, за да открият окончателното разрешение на конфликтите и несигурностите, които се натрупват в целия разказ.