1. Ирония и контраст :Стихотворението съпоставя грандиозните претенции на Озимандиас („Казвам се Озимандиас, крал на царете;...“ с опустошената реалност на неговата разрушена статуя и изоставени околности. Този контраст подчертава иронията на неговата предполагаема вечна слава и подчертава безполезността за опитите му да постигне безсмъртие чрез материални притежания.
2. Символика на статуята :Разбитата статуя и заобикалящата я пустиня служат като мощни символи. Счупеното лице на статуята представя погрешността и преходността на човешките постижения, докато необятността на пустинята подчертава незначителността дори на най-могъщите владетели пред времето и природата.
3. Поставяне под съмнение на наследството :Стихотворението повдига въпроси за природата на наследството. Вместо да бъде запомнен с делата или влиянието си, Озимандиас е останал само с фрагмент от статуята си, която сама по себе си е превърната в туристическа атракция. Това приканва читателя да размишлява върху истинската стойност на властта, завоеванията и стремежа към слава.
4. Смъртността и времето минава :Редовете „Нищо освен не остава:Около разпадането/ От тази колосална развалина, безгранична и гола“ подчертават безмилостния ход на времето и евентуалния разпад, който очаква всички човешки усилия. Опитите на Озимандиас да се обезсмърти чрез грандиозни структури в крайна сметка се поддават на сили на природата и времето, подчертавайки преходността на човешкото съществуване.
5. Размисъл на читателя :Стихотворението подтиква читателите да размишляват върху природата на властта и човешкото желание за признание и трайно въздействие. Шели предизвиква читателите да помислят дали изграждането на паметници и търсенето на вечна слава е смислено занимание или в крайна сметка води до разочарование и разпад.
По същество читателят гледа на постиженията на Озимандия с чувство на скептицизъм, ирония и признание за крехкостта на властта и човешките амбиции на фона на вечността и безпощадните сили на времето и природата.