Властите на САЩ гледаха на Танца на призраците като на потенциален източник на вълнения и съпротива. Те забраниха практиката му и активно се стремяха да го потиснат. Тази забрана допълнително обтегна и без това обтегнатите отношения между племената и правителството.
Ситуацията достига критична точка през декември 1890 г., когато група лакота сиукси, водени от вожда Голямата крака, решават да потърсят убежище в индианския резерват Пайн Ридж. Армията на САЩ, под командването на полковник Джеймс У. Форсайт, ги пресреща и обкръжава близо до Wounded Knee Creek.
По време на преговори проехтял изстрел и последвала напрегната конфронтация. Американските войски откриха огън по лагера Лакота, избивайки стотици мъже, жени и деца. Трагичният инцидент стана известен като клането в Wounded Knee.
Танцът на призраците беше засилил духовния плам и решителността на лакота сиуксите. Те го виждаха като последна надежда да възвърнат своя културен и традиционен начин на живот. Въпреки това враждебният отговор на правителството на САЩ към движението и опитите му да го потисне допринесоха за нестабилната атмосфера, която в крайна сметка доведе до кървавата конфронтация в Wounded Knee.