- Смята се, че танцът е възникнал в праисторически времена като форма на изразяване, ритуал и комуникация.
- Пещерни рисунки и артефакти предполагат, че ранните хора са се занимавали с ритмични движения и жестове.
Древни цивилизации:
- В древен Египет, Гърция и Рим танцът е бил важна част от религиозни церемонии, празници и театрални представления.
- През този период преобладава необучен или естествен танц със спонтанни и импровизирани движения.
Средновековие:
- Танцът продължава да се практикува в Европа през Средновековието, предимно в народните традиции и религиозни ритуали.
- Необучаваните танци са често срещани сред селяните и по-ниските класове, докато официалните и сложни танци се изпълняват в придворна среда.
Ренесансови и барокови периоди:
- Периодите на Ренесанса и Барока видяха подновен интерес към класическите форми на танц, като балет и бални танци.
- Естественият танц остава част от народните традиции и социални събирания, но често се разглежда като по-малко изискан в сравнение с официалните танцови стилове.
19-ти век:
- 19 век бележи преминаване към по-експресивни и емоционални форми на танца.
- Айседора Дънкан се очертава като пионер на естествения танц, наблягайки на свободното движение и импровизацията.
20-ти век:
- 20-ти век е свидетел на разцвет на необучени или естествени танцови форми, повлияни от различни културни, артистични и социални движения.
- Модерен танц, съвременен танц и контактна импровизация са примери за естествени танцови стилове, които се появяват през този период.
През цялата история необучен или естествен танц е съществувал заедно с по-формални и структурирани танцови форми. Той продължава да бъде жизнен и развиващ се аспект на човешкото изразяване, позволяващ на хората да се свързват с техните тела, емоции и света около тях.