1. Културен синтез: Андалусия, южният регион на Испания, откъдето възниква фламенкото, има богата история на разнообразни културни влияния, включително мюсюлманска, еврейска, ромска (Gitano) и испанска култури. Танцът фламенко може да се е появил в резултат на сливането на тези културни традиции и съответните им танцови форми.
2. Изразяване на идентичност: През 18-ти и 19-ти век, когато фламенкото се оформя, определени маргинализирани общности в Андалусия, като ромите и бедните работници, откриват танца фламенко като форма на културно изразяване и комуникация. Това им позволи да изразят своите борби, емоции и преживявания в репресивна социална среда.
3. Ритуалистичен произход: Предполага се, че някои елементи на фламенкото, като пляскане с ръце (palmas) и ритмична работа с крака (taconeo), имат ритуални корени на предците, които предшестват писмената история. Фламенко може да е служило за ритуална цел по време на празници или духовни церемонии на древни или местни общности.
4. Традиция на развлеченията: Най-ранните документирани записи на фламенкото споменават присъствието му в местните таверни, кафенета и събирания с развлекателна цел. Артистите на фламенко изпълняваха песни, свиреха на китара и танцуваха като средство за завладяване на публиката и спечелване на популярност.
5. Разказване на истории чрез движение: Фламенко танците често включват изразителни жестове, сложна работа с крака и движения на тялото, които разказват истории или предават определени емоции и преживявания. Той се превърна в инструмент за изпълнителите да се изразяват артистично и емоционално чрез движение.
Въпреки че тези теории хвърлят светлина върху възможните причини за създаването на танца фламенко, важно е да се отбележи, че истинският му произход е сложен и вероятно е комбинация от множество фактори и влияния, които са се събрали с течение на времето в Андалусия.