1. Програмна музика: Частта е част от по-голяма програмна симфония, която разказва история за несподелена любов на млад артист, предизвикани от опиум халюцинации и събота на вещици. Тази употреба на музика за изобразяване на конкретни сцени и емоции е характерна за романтизма.
2. Емоция и изразяване: Музиката в тази част е силно експресивна, предавайки гама от емоции от зловещи и мистериозни до диви и хаотични. Берлиоз използва контрастни теми, динамика, инструментариум и оркестрация, за да създаде ярък и емоционално зареден звуков пейзаж.
3. Цвят на оркестра: Берлиоз беше известен с иновативните си техники за оркестрация и 5-тото движение демонстрира неговото майсторство в тази област. Той използва необичайни комбинации от инструменти, като използването на английски кор, бас кларинет и там-там, за да постигне специфични тонални цветове и ефекти.
4. Използване на лайтмотиви: Берлиоз използва повтарящи се теми или лайтмотиви, за да представи конкретни герои и идеи в цялата симфония. В 5-та част темата Dies Irae, свързана със смъртта и съда, се трансформира и включва в музиката на сабата на вещиците, създавайки усещане за предчувствие и безпокойство.
5. Структура на разказа: Движението следва ясна наративна структура, започваща с тихо, ефирно въведение, което постепенно достига до кулминацията на хаос и ярост. Това усещане за прогресия и резолюция е типично за романтичната музика.
6. Индивидуално изразяване: Фантастичната симфония на Берлиоз, включително 5-та част, отразява неговите лични преживявания, емоции и артистични виждания. Романтичната музика често изследва вътрешния свят на композитора, а творчеството на Берлиоз е известно със своя силно субективен и личен характер.
Като цяло, 5-та част от Фантастичната симфония на Берлиоз олицетворява романтичния дух чрез своята програмна природа, емоционална интензивност, новаторска оркестрация, използване на лайтмотиви, наративна структура и фокус върху индивидуалния израз.