1. Музикалност: Танцьорите интерпретират и отговарят на музикалния съпровод, съобразявайки движенията си с темпото, ритъма и динамиката на музиката. Да бъдеш в час означава да се придържаш към ритъма и да останеш синхронизиран с музиката.
2. Ритъм: Ритъмът е основен елемент в танца. Танцьорите изпълняват своите стъпки и движения в координация с ритмичните модели на музиката. Те могат да синхронизират движенията си с акценти, удари или подразделения на ритъма, създавайки усещане за поток и координация.
3. Синкопиране: Синкопацията е ритмична техника, при която танцьорите акцентират или подчертават ритми, различни от силните удари в музиката. Това създава контраст между танца и музиката и добавя интерес и сложност към хореографията.
4. Темпо: Темпото е скоростта на музиката. Танцьорите могат да регулират движенията си към различни темпове. По-бавните темпове може да изискват по-плавни, продължителни движения, докато по-бързите темпове изискват бързи и пъргави стъпки.
5. Време: Прецизността на времето е от съществено значение в много танцови стилове, като балет, степ и фламенко. Танцьорите трябва да координират движенията си с прецизност, за да изпълняват сложна работа с крака и синхронизирани скокове.
6. Фразиране: Фразирането се отнася до начина, по който танцьорите организират и структурират движенията си в рамките на музикални фрази. Те могат да изберат да наблегнат на конкретни ритми или фрази, за да създадат динамика и да оформят цялостния танц.
7. Синхронизация: В групови или партньорски танци танцьорите трябва да бъдат синхронизирани един с друг. Те трябва да координират своите движения, време и разстояние, за да създадат сплотено и хармонично изпълнение.
8. Преход: Преходите са моментите, в които танцьорите преминават от едно движение към друго. Плавните и навременни преходи спомагат за поддържането на потока и инерцията на танца.
9. Тълкуване: Танцьорите могат също да използват времето, за да изразят емоции, да разкажат истории или да предадат конкретни идеи чрез движенията си. Те могат да интерпретират музиката и да се изразяват творчески в рамките на ограниченията на ритъма и темпото.
Като цяло времето в танца включва ритъм, синхронизация, музикалност и способността да се движите в хармония с музиката. Танцьорите развиват чувството си за време чрез практика, музикално обучение и като се настроят към присъщата музикалност на танца.