1. Духовно обновяване:
Танцът на призраците се появява във време, когато много индиански общности са изправени пред социални, културни и икономически предизвикателства поради нахлуването на европейските заселници и политиките за асимилация на правителството на САЩ. Движението предложи духовна надежда, обновление и чувство за единство между племената.
2. Съживяване и съпротива:
Призрачният танц имаше за цел да съживи индианските традиции и културни практики, които бяха застрашени от външни сили. Представлява форма на културно утвърждаване и съпротива срещу господството на евро-американското общество и потискането на вярванията на местното население.
3. Месиански пророчества:
Движението се основаваше на пророчества, които обещаваха завръщането на починалите предци и възстановяването на индианските земи. Последователите вярвали, че изпълнявайки Танца на призраците, те ще получат защита, богатство и духовна сила, докато враговете им ще бъдат победени.
4. Призрачни ризи:
Много участници в Призрачния танц носеха „Призрачни ризи“, които изработваха от памук или муселин. Смятало се, че тези ризи са пропити със свръхестествени сили, които биха защитили носещите ги от куршуми и наранявания по време на конфронтации с американските военни и заселници.
5. Ритуали и танци:
Танцът на духовете включваше общи ритуали, песни и танци, които продължаваха с часове. Участници, участващи в ритмични движения, за които се смята, че предизвикват духовни видения и се свързват с духовния свят.
6. Съживяване на традиционните практики:
Движението насърчава индианците да практикуват своите традиционни церемонии и начин на живот, включително лов, събиране и живот в хармония с природата. Тя се стреми да запази културни практики, които са изложени на риск да бъдат загубени или потиснати.
7. Паниндийска солидарност:
Движението Ghost Dance надхвърля племенните граници и обединява различни индиански групи. То насърчи чувството за пан-индианска солидарност и междуплеменно единство срещу общите заплахи, пред които са изправени.
Танцът на призраците обаче среща съпротива и ожесточени сблъсъци с американските военни и заселниците, кулминиращи в клането в Уундед Ний през 1890 г., където са убити стотици хора от Лакота Сиукс. Въпреки тези предизвикателства, танцът на призраците остава значителна част от историята на индианците и продължава да се практикува в някои местни общности днес.