Един от най-ранните примери за танц се намира в скалното изкуство от скалните убежища Бхимбетка в централна Индия, които датират от около 10 000 г. пр.н.е. Тези скални рисунки изобразяват човешки фигури, ангажирани в различни дейности, включително танци. Показани са танцьори, държащи се за ръце и образуващи кръгове, и изглежда, че се движат ритмично на музика.
Друг ранен пример за танц се намира в рисунки на египетски гробници от периода на Старото царство (около 2686-2181 г. пр. н. е.). Тези картини изобразяват танцьори, изпълняващи се на празници и други социални събития. Танцьорите често се показват със сложни костюми и бижута и изглеждат много опитни в своето изкуство.
Въз основа на тези ранни примери е вероятно първите танци да са били изпълнявани за религиозни или социални цели. Танцът може да е бил използван за изразяване на радост, за разказване на истории или за свързване с божественото. С течение на времето танцът се превърна в по-сложна форма на изкуство и стана важна част от много култури по света.
Днес танцът се харесва на хора от всички възрасти и култури. Това е начин да изразиш себе си, да се свържеш с другите и просто да се забавляваш. Танцът е дар, който се предава от поколение на поколение и продължава да бъде жизненоважна част от човешката култура.