Allegro е едно от най-често срещаните темпови маркировки, използвани в западната класическа музика. Често се среща в части на симфонии, сонати, концерти и други инструментални пиеси, както и в опери, оратории и други вокални произведения.
Терминът "алегро" идва от италианската дума "алегро", което означава "весело", "оживено" или "весело". Това отразява яркия, оптимистичен характер, който обикновено се свързва с музиката в алегро темпо.
Allegro често се противопоставя на други темпови маркировки като Adagio (бавно и грациозно), Andante (умерено темпо) и Presto (много бързо).
Ето няколко примера за музикални произведения в алегро темпо:
1. „Алегро“ от Симфония № 5 в до минор на Бетовен
2. „Allegro con brio“ от Симфония № 40 в сол минор на Моцарт
3. „Allegro vivace” от Струнен квартет до мажор на Хайдн, оп. 76, № 3
4. „Allegro ma non troppo“ от Бранденбургски концерт № 3 в сол мажор на Бах
5. „Allegro furioso“ от Концерт за цигулка в ла минор на Вивалди, оп. 3, № 6