Момчето на люлката
е самотна душа,
Окачен в космоса
между небето и земята,
Той мечтае за свобода,
на летене отвъд звездите,
но за сега,
той е доволен
да се носи на вятъра,
И нека грижите на света
отдалечавам се.
Ветрецът си играе с косите му,
и слънцето топли лицето му,
Той изпитва чувство на мир
че никога преди не е знаел,
И той се чуди дали това е така
какво е да си истински щастлив.
Той остава на люлката
толкова дълго, колкото може,
Мечтая за всички възможности
които предстоят,
Когато най-накрая слезе,
той е нов човек,
Изпълнен с надежда и амбиция,
И готов да поеме света.