Това беше стандартна честота на кадрите за анимация през 90-те години и все още се използва често.
Въпреки че 24 кадъра в секунда може да изглеждат ниски според днешните стандарти (филмите сега често използват 24 или дори 48 кадъра в секунда), те бяха достатъчни, за да създадат илюзията за плавно движение в тези анимационни филми. Аниматорите са използвали различни техники за подобряване на плавността, включително:
* Ограничена анимация: Тази техника включва използването на по-малко кадри в секунда за статични сцени или моменти на по-малко движение и повече кадри за динамични поредици от действия.
* Анимационни цикли: Това са повтарящи се цикли на анимация, които могат да се използват за създаване на илюзия за непрекъснато движение, като ходене или бягане.
* Внимателно определяне на времето: Аниматорите настройват времето на всеки кадър, за да създадат желаното усещане за скорост и поток.
В крайна сметка тези фактори, съчетани с артистичността и уменията на аниматорите, допринесоха за плавността и очарованието на тези класически анимационни филми.