> е измислен език, въведен в романа от 1965 г. _Големият мозък_ от Джон Д. Фицджералд. Езикът е създаден от по-големия брат на Джей Ди Том Фицджералд и според разказвача се говори във фиктивния пограничен американски град Аденвил от 20-ти век. Предполага се, че езикът е бил толкова труден за научаване и произнасяне, че дори онези деца, чиито родители владеели езика, като Том и неговите братя и сестри, биха говорили езика само за да измъчват външни хора, опитващи се безуспешно да го научат.
Езикът Thambabok се характеризира с добавянето на сричката „Tham“ преди глаголите и „bob“ след съществителните, с допълнителни срички в началото и/или края на думите, за да променят произношението и да го направят по-трудно за разбиране. Някои примери включват:
* Да седна: Sith Tham Bob ("sit-tham-bob")
* За ядене: Ith tham bob ("яж-там-боб")
* За ходене: Al-kith tham bob ("alkith-tham-bob")
* Учителят: Eth tham bob teach tham bob ("eth-tham-bob teach-tham-bob")
* Докторът: Eth tham bob doctham bob ("eth-tham-bob doctham-bob")
Езикът Thambabok е игриво и въображаемо творение, което добавя елемент на хумор и мистерия към романа. Въпреки че може да не е практичен език за ежедневна комуникация, той служи на целта си като източник на забавление и интрига за читателите на _The Great Brain_.