1. Липса на валежи:Пустините се характеризират с изключително ниски нива на валежи. Сухите региони получават по-малко от 250 милиметра (10 инча) валежи годишно. Тази липса на валежи често се причинява от географско местоположение, като например намиране в дъждовната сянка на планинските вериги, които блокират носещите влага облаци.
2. Високи температури:Пустините също се характеризират с високи температури поради местоположението си в субтропичните и тропическите ширини. Силната слънчева радиация, достигаща до тези региони, води до високи нива на изпарение, което допълнително намалява наличието на вода.
3. Ниска влажност:Ниската влажност в пустините допринася за сухотата на околната среда. Сухият въздух има нисък капацитет да задържа влага, което води до бързо изпаряване на наличната вода.
4. Оскъдна растителност:Суровите условия в пустините затрудняват оцеляването на растителността. Липсата на вода, високите температури и ниската влажност създават среда, неблагоприятна за растежа на растенията. В резултат на това пустините са с рядка растителност, като растенията често са адаптирани да оцеляват в сухи условия.
5. Характеристики на почвата:Пустинните почви често са бедни на органична материя и хранителни вещества поради липсата на растителност и измиването на хранителни вещества от редки обилни валежи. Това допълнително ограничава растежа на растенията, допринасяйки за безплодния пейзаж на пустинята.
6. Вятърна ерозия:Липсата на растителност в пустините също ги прави уязвими на ветрова ерозия. Силните ветрове улавят рохкави пясъчни частици, което води до образуването на пясъчни дюни и други земни форми, носени от вятъра.
Тези фактори колективно допринасят за образуването и поддържането на пустините като региони с изключителна сухота, високи температури и оскъдна растителност.