- Използване на членове на публиката като танцьори. Това често се прави във флаш тълпи или други изненадващи изпълнения.
- Канване на публиката да участва в определени движения. Например, танцът може да включва част, в която публиката е помолена да маха с ръце или да пляска с ръце.
- Създаване на диалог с публиката. Танцът може да разказва история или да задава въпроси, на които публиката може да отговори с движенията си.
Интерактивният танц може да бъде много увлекателно и запомнящо се преживяване както за изпълнителите, така и за публиката. Това позволява на публиката да се почувства по-свързана с представлението и да има чувство за собственост върху него. Интерактивният танц също може да бъде чудесен начин за насърчаване на общността и социалното взаимодействие.
Някои примери за интерактивен танц включват:
- „Откровенията“ на американския танцов театър Алвин Ейли Този танц разказва историята на афроамериканския опит чрез поредица от спиричуълс. Публиката е помолена да участва във финалната част, "Rocka My Soul", като пляска с ръце и люлее телата си.
- "Proximity" на Австралийския танцов театър. Този танц е за връзката между хората и тяхната среда. Публиката е поканена да премине през поредица от различни среди, всяка от които е предназначена да предизвика различна емоция.
- "Shadowland" на танцовия театър Pilobolus Този танц използва куклени сенки, за да създаде поредица от движещи се изображения. От публиката се иска да взаимодейства със сенките, като размахва ръце и тела.
Интерактивният танц е сравнително нов жанр, но бързо набира популярност. Това е вълнуващ и иновативен начин да изживеете танца и да се свържете с други хора.