В много култури танцът е неразделна част от религиозни ритуали, церемонии и тържества. Например в индуизма танцът се смята за свещена форма на изкуство и се използва за поклонение на боговете и богините. В африканските култури танцът често се използва за разказване на истории, предаване на емоции и изразяване на културна идентичност. В западната култура танцът има дълга история както като сценично изкуство, така и като форма на социално забавление.
Връзката между танца и културата е динамична и непрекъснато се развива. С промяната на обществата се променят и танцовите форми, които са свързани с тях. Появяват се нови танцови форми, докато по-старите форми могат да избледнеят в неизвестност. Но същността на танца като форма на човешко изразяване остава същата и той продължава да играе жизненоважна роля в културите по света.
В крайна сметка отговорът на въпроса дали танцът определя културата или самият той е и двете. Танцът може да се разглежда като отражение на културата, но също така е мощна сила, която може да оформи и повлияе на културата в замяна.