Музика, диалог и танц напредват сюжета и разкриват героя – не просто декорация. Песните функционират като драматични сцени.
Музикални мотиви, асоциирани с герои, емоции или идеи, създават структурна кохезност и емоционален резонанс.
Охваща класика, джаз, поп, рок, фолклор, хип-хоп – каквото служи на историята. Няма един "мюзикълен звук".
Танцът изразява това, за което думите/песните не могат: вътрешни състояния, общностна динамика, културна идентичност, конфликт.
Декорации, осветление, костюми, проекции – колаборативен дизайн създава имерзивни светове.
Интимни соло (вътрешност) в контраст с големи ансамбли (общност, конфликт, праздник).
Инструментални избори, текстури и хармонии оформят емоционалния пейзаж не по-малко от мелодия/лирика.
Мюзикълите изграждат към музикално-драматичен пик, където тематичните нишки сбиват – често "11 o'clock number" или финал.
Бележка: Това са тенденции, не правила. Иновативните мюзикъли постоянно подменят конвенциите.